Минерални и био горива

Пропан-бутанът представлява смес от леки въглеводороди – пропан (C3H8) и бутан (C4H10), които се намират в газообразно агрегатно състояние при атмосферна температура и налягане. Извлича се от находища на петрол и природен газ. Приблизително 60% от световния добив е от находища на нефт и природен газ, а около 40% се добива при преработката на нефт в рафинериите. Намира приложение, като автомобилно гориво, и като продукт за изгаряне за битови цели.

Автомобилните бензини са токсични прозрачни, жълто-тонирани течности. Та са смеси, получени от кипящи при ниска температура нефтопродукти и се използват предимно, като гориво в двигателите с вътрешно горене. В химичният им състав са предимно алифатни въглеводороди, получени от фракционна дестилация на петрол.

Нискооктановите бензини се подсилват с изооктан или ароматни въглеводороди, толуен и бензен за увеличаване на октановото число. Малки количества от различните добавки са общи, за целите на изпълнение на тунинг на двигателя или намаляване на вредните емисии от отработени газове. Съдържанието на сяра не може да бъде повече от 10 мг/кг.

Керосинът е запалима въглеводородна течност. Керосинът се използва като самолетно гориво за реактивни двигатели. Произвежда се от първични дестилатни керосинови фракции, преминали през допълнително хидроочистване.

Дизеловото гориво с минерален произход е продукт от дестилацията на нефт при температура между 200 °C и 360 °C при атмосферно налягане. Химическият му състав са въглеродни вериги, които обикновено съдържат между 8 и 21 въглеродни атома във всяка молекула. Предназначен е за изгаряне в дизелови двигатели с вътрешно горене, задвижващи самоходни транспортни средства. Съдържанието на сяра не може да бъде повече от 10 мг/кг.

Горивото за извънпътна техника и трактори е минерален продукт от дестилацията на нефт при температура между 200 °C и 360 °C при атмосферно налягане. Химическият му състав са въглеродни вериги, които обикновено съдържат между 8 и 21 въглеродни атома във всяка молекула. Предназначен е за изгаряне в извънпътна техника и трактори с двигатели с вътрешно горене. Съдържанието на сяра не може да бъде повече от 10 мг/кг.

Газьолът е течно гориво от нефтен произход. Характеризира се с това, че най-малко 65 процента от обема му дестилират до 250°С и съответно най-малко 85 % дестилират до 350°С. Предназначен е за изгаряне в стационарни горивни инсталации за промишлени и комунални цели съгласно приложение. Съдържанието на сяра не може да бъде повече от 1000 мг/кг. Газьоли се изполазват и за задвижване на извънпътна техника, кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трактори и плавателни съдове за отдих, като съдържанието на сяра не може да бъде повече от 10 мг/кг.

Котелното гориво е тежка нефтена фракция, която се получава след дестилиране на бензиновите, керосиновите и газьоловите (дизеловите) фракции. На вид е гъста и непрозрачна, тъмнокафява течност. В зависимост от физикохимичните свойства на нефта от който е получена и от предназначението си, мазутът бива маслен, смазочен, горивен, парафинен. В рафинериите се използва, като суровина за получаване на смазочни масла или за извличане на светли нефтопродукти чрез крекинг (бензин, дизелово гориво, керосин). Използва се като гориво в котли в електростанции, за отопление и в промишлени котли, а също и като дизелово гориво в мощни бавнооборотни двигатели, особено във флота.

Битумите за пътни настилки се получават изключително чрез процес на дестилация от точно определена селекция на суров петрол. Битум е лепилото, което се използва за съединяване на неорганични компоненти, като пясък, трошен камък, баластра и варовиков прах при полагането на асфалтови настилки. За гарантиране дълготрайност и устойчивост на пътните настилки при полагането на завършващитят покривен слой асфалт, се използва нефтен битум модифициран с прибавяне на бутадиен и стирол.

Биодизел е гориво, произведено от биологични ресурси различни от нефт. Биодизел може да се произвежда от растителни масла – соя, рапица и слънчоглед, както и от животински мазнини и се използва в автомобилни и други двигатели.

Това е най-перспективното и екологично чисто гориво. Биодизелът подобрява работата на двигателя, увеличава мощността му, не съдържа сяра и намалява разхода на гориво. Биодизелът може да се използва като чист биодизел (означение В100) или може да се смесва с минерален дизел в различни съотношения за повечето модерни дизелови мотори. В Българското закондателство е предвидено от 2012 г. минимално съдържание на биокопонент 6% (означение В6)

Два са принципните подходи за производство на биодизел.

• При единият се използват няколко поредни химически преработки на изходната суровина. По този начин начин се произвеждат етилови или метилови естери на мастните киселини. Химическият процес задължително е свързан с производството на глицерин и на други странични продукти. Качеството на получавания глицерин е ниско и той-представлява проблем, тъй като следва да се неутрализира, като е зъмърсител.

За да се избегнат описаните проблеми може да се използва биогориво на маслена основа чрез технология Б.

• При вторият подход се използват физико-химически и физически преработки на изходната суровина. Той не изисква специална стационарна инсталация. При него не протичат процеси с участието на отровни химически реагенти. По тази технология се произвежда само биогориво и няма никакви странични и съпътстващи продукти, които да зъмърсяват околната среда.

Биоетанолът е заместител на традиционния бензин. Произвежда се от царевица, ечемик, захарна тръстика и др. Съгласно Зкона за енергията от възобновяеми източници съдържанието на биоетанол в автомобилните бензини трябва да се достигне 9% (означание В9) до 2016 г.

Биоетанолът е възобновяем енергиен източник, заместител или добавка към традиционния бензин. Биоетанолът не само се характеризира с по-високо октаново число и съответно осигурява по-ефективната работа на двигателя, но и отделя по-малко вредни емисии в атмосферата. Биоетанолът няма токсични съставни части, без съдържание на сяра е и има безотпадно производство.

При горене биоетанола не отделя вредни газове, миризми или пушек, а отделя водна пара като всеки жив огън и въглероден двуокис. Изгарянето на 1 л. биоетанол отделя въглероден двуокис, равен на количеството отделящо се при изгарянето на 2 средни по големина свещи.